Върху огромните естествени скални стълбове и заоблените скали, наподобяващи хълмове, които доминират над района, са основани общо 24 манастира. Повечето от тях възникват през втората половина на XIV век, по времето на Симеон Урош — владетел, провъзгласил се за император на сърбите, гърците и албанците.
Към декември 2025 г. четири от първоначалните манастири продължават да функционират и са отворени за посетители: Великият Метеор (основан през 1356 г.), Варлаам, Света Троица и Свети Стефан. Последният е превърнат в женски манастир през 1961 г. и днес се обитава от монахини. Съществуват и още два бивши манастира — Свети Николай Анапафсас и Русану, които вече не функционират като действащи монашески обители.
Метеора се намира между град Каламбака и село Кастраки, в северозападния край на Тесалийската равнина, близо до река Пиниос и планината Пинд. Комплексът от шестте запазени манастира е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1988 г. заради изключителната си архитектура и природна красота, както и религиозното и културното си значение.
Името "Метеора" означава "високо издигнати" или "възвисени" и има общ произход с думата "метеор".
ГЕОЛОГИЯ
В западната част на Тесалия, в близост до планината Пинд, тези необичайни скални колони се издигат стръмно от земята. Геоложкият произход на характерната им форма обаче не е лесен за обяснение. За разлика от типичните вулканични куполи от магмени скали, срещащи се на други места, скалните образувания на Метеора са изградени от смес от пясъчник и конгломерат.
Конгломератът се е образувал в продължение на милиони години от каменни късове, пясък и тиня, отлагани от потоци, вливащи се в делта на брега на море. Преди около 60 милиона години, през палеогена, поредица от земни движения повдигат морското дъно, образувайки високо плато и множество вертикални разломи в дебелия пласт пясъчник.
След това огромните скални стълбове се оформят под въздействието на водата, вятъра и резките температурни промени, които постепенно разрушават скалата по протежение на вертикалните разломи. Необичайното е, че тази конгломератна формация и характерният процес на изветряне са ограничени до сравнително малък район в рамките на околната планинска област. Комплексът се определя като оголен континентален фрагмент, свързан с древния суперконтинент Пангея.
Подобни скални образувания и процеси на изветряне се срещат и на много други места по света. Отличителният облик на Метеора обаче се дължи на еднородния състав на седиментните скали, отлагани в продължение на милиони години, при който почти липсват видими вертикални пластове, както и на рязкото и локализирано вертикално разрушаване на скалата.
Карта: https://visitmeteora.travel
Разкопки и научни изследвания в пещерата Теопетра са открили вкаменени диатомеи — микроскопични водорасли, които са допринесли за по-доброто разбиране на палеоклимата и климатичните промени. Радиовъглеродното датиране свидетелства за човешко присъствие в пещерата отпреди около 50 000 години. След реставрация пещерата вече е отворена за посетители.
По вертикалните скални стени расте гъста растителност, подхранвана главно от водата, която се задържа в пукнатините и цепките по скалите. През последните няколкостотин години условията за достъп до Метеора са се променили значително. Докато в миналото се е съобщавало, че районът е бил леснодостъпен пеша, днес на места придвижването е силно затруднено от гъстата, почти непроходима растителност.
Огромните и непредсказуеми скални стълбове създават постоянен риск от падащи камъни за поклонниците и туристите. През 1954 г. земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер разтърсва скалните образувания, но тънките стълбове устояват и до днес. През 2005 г. огромен скален къс се откъсва и пада, в резултат на което пътят към Метеора остава затворен в продължение на няколко дни.
ИСТОРИЯ
Археология
Пещерата Теопетра се намира на 4 километра от Каламбака. От археологическа гледна точка тя е уникална, тъй като на едно място са открити свидетелства за два изключително важни културни прехода: замяната на неандерталците от съвременните хора и по-късно — преминаването от лов и събирачество към земеделие след края на последния ледников период.
Снимка: https://visitmeteora.travel
Пещерата представлява огромна правоъгълна зала с площ около 500 кв. м, разположена в подножието на варовиков хълм, който се издига на североизток над село Теопетра. Входът ѝ е широк 17 метра и висок 3 метра. Тя се намира в подножието на планинската верига Хасия, която образува естествената граница между областите Тесалия и Македония. Пред пещерата тече река Литеос — приток на Пиниос. Близостта на малката река до самия вход е осигурявала на обитателите на пещерата постоянен достъп до прясна и чиста вода, без да се налага да изминават дълги разстояния всеки ден, за да я намерят.
Древна история
Пещерите в района на Метеора са били обитавани непрекъснато в периода между 50 000 и 5000 години преди настоящето. Най-старото известно съоръжение, изградено от човека, е каменна стена, която преграждала две трети от входа на пещерата Теопетра. Тя е построена преди около 23 000 години, вероятно за да предпазва от студените ветрове — по това време Земята се намирала в ледников период. В пещерите са открити множество артефакти от палеолита и неолита, свидетелстващи за човешко присъствие.
Метеора не се споменава в класическите гръцки митове или в литературата на Древна Гърция. Първите документирани обитатели на района след неолита били група монаси аскети и отшелници, които през IX век се заселили по върховете на скалните образувания. Те живеели в кухини и пукнатини в скалните кули, някои от които се издигат на 550 метра над равнината.
Голямата височина и отвесните скални стени правели тези места недостъпни за всички освен за най-решителните посетители. Първоначално отшелниците водели усамотен живот и се събирали само в неделя и на специални празници, за да се поклонят и помолят в параклис, построен в подножието на скала, известна като Дупиани.
Снимка: https://visitmeteora.travel
Още през XI век монаси обитавали пещерите на Метеора. Манастири обаче започнали да се изграждат едва през XIV век, когато монасите потърсили убежище от зачестилите нападения на турците срещу Гърция. По онова време достъпът до върховете бил възможен единствено по подвижни стълби или чрез въжета и системи за изтегляне. Днес изкачването е значително по-лесно благодарение на стъпалата, издълбани в скалите през 20-те години на XX век.
От първоначалните 24 манастира днес само шест продължават да функционират — четири мъжки и два женски, като във всеки от тях живеят по-малко от десет души.
История на изграждане на манастирите
Точните дати на основаването на манастирите не са известни. Съществуват обаче сведения, които позволяват приблизително да се установи кога са били построени. Към края на XI и началото на XII век вече се оформя първоначална монашеска общност, известна като скита на Стаги. Нейният център е църквата "Богородица", която е запазена и до днес. До края на XII век в Метеора вече се е събрала значителна общност от монаси аскети.
През 1344 г. Атанасий Койновитис пристига от Света гора Атон заедно с група последователи. Между 1356 и 1372 г. той основава манастира "Великият Метеор" върху скалата, известна като Платис Литос (Широката скала). Мястото било идеално за монасите, тъй като ги предпазвало от политическите сътресения и им позволявало напълно да контролират достъпа до манастира. Единственият начин да се стигне до него бил по дълга стълба, която монасите прибирали при най-малката опасност. Създаването на монашеската общност в Метеора било подкрепено и финансирано от местния владетел Симеон Урош, чиято резиденция се намирала в близката Трикала. През 1356 г., след смъртта на Стефан Душан, той се провъзгласил за император на сърбите и гърците.
Снимка: https://visitmeteora.travel
През 1370 г. Симеон Урош бил наследен от сина си Йоан Урош. Три години по-късно той се оттеглил от светския живот и приел монашеството в манастира "Великият Метеор", където починал в началото на 20-те години на XV век. В края на XIV век християнското владичество над Северна Гърция било все по-силно застрашено от турските нападатели, които се стремели да установят контрол над плодородната Тесалийска равнина. През втората половина на XV век те окончателно постигнали тази цел. Търсейки убежище от разширяващата се Османска империя, монасите отшелници открили в недостъпните скални стълбове на Метеора идеално място за уединение и защита. Били построени повече от 20 манастира, от които шест са запазени до днес. През 1517 г. Теофан Критски изградил манастира "Варлаам". Според преданието там се съхранявали пръстът на свети Йоан Богослов и лопатката на свети Андрей.
Първоначално достъпът до манастирите бил умишлено затруднен. Използвали се дълги стълби, свързани една с друга, или големи мрежи, с които се изтегляли както хора, така и товари. Това изисквало огромно доверие, тъй като според преданието въжетата се подменяли едва когато "Господ позволявал да се скъсат". Както отбелязва ЮНЕСКО, мрежата, с която смелите поклонници били изтегляни вертикално покрай 373-метровата скала, над която се извисява манастирът "Варлаам", символизира уязвимостта на традиционен начин на живот, застрашен от изчезване.
До XVII век основното средство за пренасяне на хора и товари до тези високи места били кошници и въжета.
Съгласно Константинополската конвенция от 1881 г. Тесалия преминала под властта на Кралство Гърция. През 1921 г. кралица Мария Румънска посетила Метеора и станала първата жена, получила разрешение да влезе в манастира "Великият Метеор".
През 20-те години на XX век достъпът до манастирите бил значително подобрен. В скалите били издълбани стъпала, а комплексът станал достъпен чрез мост от близкото плато.
По време на Втората световна война районът бил подложен на бомбардировки.
МАНАСТИРИТЕ НА МЕТЕОРА
В разцвета си през XVI век в Метеора, Гърция, имало 24 манастира. Те били създадени за монаси и монахини, следващи учението на Източноправославната църква. Архитектурата на голяма част от сградите е повлияна от традициите на Света гора Атон. Днес са запазени шест манастира. Четири от тях продължават да функционират като монашески обители, а останалите са до голяма степен в руини. Разположени върху високи отвесни скали, днес те са достъпни по стълбища и пътеки, издълбани в скалните масиви.
Следните манастири са част от световното наследство на ЮНЕСКО:
Великият Метеор
Снимкa: https://visitmeteora.travel
Светият манастир "Велики Метеор" (на гръцки: της Μεταμόρφωσης, транслитерирано Metamorfoses) е най-старият и най-големият от манастирите в Метеора. Смята се, че е построен малко преди средата на XIV век от монах от Света гора Атон на име свети Атанасий Метеорски. Той започнал строителството с църква, посветена на Божията майка — Дева Мария. По-късно добавил малки монашески килии, за да могат монасите да се усамотяват и да живеят върху скалните образувания. Второто име на манастира е Свети манастир "Преображение Господне". То произлиза от името на втората църква, построена от свети Атанасий Метеорски. Негов наследник бил свети Йоасаф, който продължил строителството, добавяйки още килии и болница, както и обновявайки църквите върху скалите. Манастирът процъфтявал през XVI век, когато получил множество дарения от императори и представители на кралски династии. По това време в килиите му живеели и се молели повече от 300 монаси. Манастирът продължава да функционира и днес, като през 2015 г. в него живеели трима монаси.
Като най-голям от всички манастири, той разполага с особено разнообразен комплекс от сгради. Главната църква (католиконът) е посветена на Преображение Господне и е първата църква на манастира. Отшелническото убежище на първия основател е малка постройка, издълбана в скалата. Кухнята, известна още като естия, е куполна сграда, разположена близо до трапезарията. Манастирът разполага и с болница, известна с тухления покрив на приземния етаж, поддържан от четири колони. Сред трите стари църкви и параклиси са: параклисът "Свети Йоан Кръстител", разположен до олтарната част на главната църква; параклисът на светите Константин и Елена — еднокорабна църква с голям свод; и параклисът "Света Богородица", намиращ се в пещера.
Варлаам
Снимка: https://visitmeteora.travel
Манастирът "Варлаам" е вторият по големина в Метеора. Името му идва от монах на име Варлаам, който през 1350 г. се изкачил по скалите и започнал изграждането на манастирския комплекс. Той построил три църкви, като издигал строителните материали по отвесните скални стени. След смъртта му манастирът бил изоставен за около 200 години. През XVI век двама братя монаси — Теофан и Нектарий Апсарадес — се заселили на скалата и започнали възстановяването на църквите през октомври 1517 г. Двамата братя от Янина прекарали 22 години в пренасяне на строителни материали до върха на скалното образувание, въпреки че според сведенията самата сграда била построена само за около 20 дни. Монаси обитават манастира от XVI век, но броят им постепенно намалявал от XVII век нататък. Днес до него се стига по поредица от стълби, изкачващи се по северната страна на скалата. Музеят е отворен за посетители и съхранява богата колекция от реликви и църковни съкровища. През 2015 г. във Варлаам живеели седем монаси.
Русану
Снимка: https://visitmeteora.travel
Смята се, че манастирът "Русану", подобно на много от останалите манастири в Метеора, е построен през XIV век. Главната църква вероятно е издигната през XVI век и по-късно е украсена през 1540 г. Според една от версиите името Русану произлиза от първата група монаси, заселили се на скалата и дошли от Русия. Манастирът се намира на 484 метра над морското равнище. Разположен в централната част на комплекса Метеора, той предлага гледка към останалите манастири, както и към руините на манастирите "Свети Йоан Предтеча" и "Пантократор".
Свети Николай Анапафсас
Манастирът "Свети Николай Анапафсас" (на гръцки: Αγίου Νικολάου Αναπαυσά, транслитерирано Agiou Nikolaou Anapausa) е разположен върху малка и тясна скала. Тя е висока приблизително 80 метра, а манастирът е първият, който поклонниците срещат по пътя си към светите обители на Метеора. Манастирът е основан в края на XIV век. Днес около него се намират изоставените и разрушени манастири "Свети Йоан Продромос", "Пантократор", както и параклисът "Панагия Дупиани". Манастирът служел като място за отдих на поклонниците, откъдето получил и името си Анапафсас — от гръцка дума със значение "почивка". Тъй като е разположен върху много тясна скална площадка, отделните етажи са свързани чрез вътрешно стълбище. На втория етаж се намира главната църква, посветена на свети Николай. На третия етаж е разположен олтарът, а стените са украсени със стенописи от XIV век. Манастирът е реставриран през XVI век, а след това и през 60-те години на XX век.
Света Троица
Снимка: https://visitmeteora.travel
Смята се, че манастирът "Света Троица" (на гръцки: Αγίας Τριάδος, транслитерирано Agias Triados) е построен през XIV–XV век. Още преди това древните гърци изграждали отшелнически убежища в подножието на отвесните скали. През XIV век Йоан Урош се заселил в Метеора и финансирал изграждането на манастири върху скалните върхове. Той предоставял убежище в тях по време на политически сътресения. Смята се, че монахът Дометий основал манастира, след като пристигнал на мястото през 1438 г. Предполагаемата дата на изграждането му е 1475–1476 г., макар че точната година, както и при много от останалите манастири, не е известна със сигурност. Към края на XVI век "Света Троица" бил един от последните шест манастира, които все още функционирали върху скалите на Метеора.
Свети Стефан
Снимка: https://visitmeteora.travel
Манастирът "Свети Стефан" (на гръцки: Αγίου Στεφάνου, транслитерирано Agiou Stefanou) е разположен върху скално образувание с форма на плато. Смята се, че първоначалният манастир е построен през XIV век. През 1798 г. обаче била изградена нова главна църква (католикон), което я прави една от най-късно построените религиозни сгради в комплекса на Метеора. Манастирът се състои от множество постройки, сред които новата главна църква, кухнята (естия), стара трапезария, превърната впоследствие в музей, и помещения с различно предназначение. Те включват работилници за иконопис, бродерия, производство на тамян и ръкоделие. Вътрешността на църквата била украсена със стенописи за кратък период след 1545 г. По време на световните войни манастирите били подложени на тежки бомбардировки и разграбване, тъй като се смятало, че монасите укриват бежанци. През 1961 г. манастирът "Свети Стефан" бил преобразуван в женска обител. През 2015 г. в него живеели 28 монахини.
Други манастири
Освен шестте запазени манастира, останалите осемнадесет исторически манастира в Метеора са изброени по-долу. За някои от тях са посочени и географски координати. Списъкът се основава основно на изследването на Влиорас от 2017 г., допълнено с бележки от изследването на Проватакис от 2006 г.
Свети Антоний
Гледан от скалата Амбария, на същата височина. Дървената стълба вляво не се използва за достъп
Манастирът "Свети Антоний" (на гръцки: Αγίου Αντωνίου, транслитерирано Agiou Antoniou) е построен приблизително през XIV век. От някогашния манастир е оцеляла само малка църква, разположена от южната страна на скалата Пиксари
Координати: 39.712166 и 21.621643
Свети Димитрий
Манастирът "Свети Димитрий" (на гръцки: Αγίου Δημητρίου, транслитерирано Agiou Dimitriou) е разрушен през 1809 г. от Али паша Тепеленски, след като гръцки въстаници, водени от Тимиос Влахавас, установили щаба си в манастира. Днес са останали руини, разположени върху скалата Димитриос, над манастира "Япантис"
Координати: 39.733209 и 21.630140
Свети Георги от Мандила
Руините на манастира "Свети Георги от Мандила" се намират при скалата "Свети Дух" (Агион Пневма). На входа на пещерата по традиция се окачват забрадки, наричани мандилия. Пещерата е дълга около 15 метра, широка 4–5 метра в централната си част и се намира на приблизително 30 метра над земята. Възможно е това да е един от четирите манастира, основани около 1367 г. от Нейлос, игумена на скита в Стаги. Пещерата на "Свети Георги от Мандила" може да е същата като пещерата на архимандрит Макариос, намираща се близо до Пагидион.
Координати: 39.718336 и 21.622516
Свети Григорий
Манастирът "Свети Григорий" (на гръцки: Αγίου Γρηγορίου, транслитерирано Agiou Grigoriou) е основан през XIV век. Днес от него са останали руини, разположени върху скалата Пиксари.
Координати: 39.712271 и 21.621536
Свети апостоли
Манастирът "Свети апостоли" (на гръцки: Αγίων Αποστόλων, транслитерирано Agion Apostolon) е основан в началото на XVI век, вероятно от монах на име Калистос. За него има писмени сведения от 1551 г. До наши дни са запазени само руини, стенописи, издълбани в скалата стъпала и цистерна за вода. Манастирът се намира върху скалата Агиа, в южния край на скалния комплекс Метеора. Пълното му име на гръцки е Ιερά Μονή Αγίων Αποστόλων (Αϊά).
Свети архангели
Руините на манастира "Свети архангели" (на гръцки: Αγίων Ταξιαρχών, транслитерирано Agion Taxiarchon) се намират върху скалата Архангел, наричана още Таксиархон.
Координати: 39.717067 и 21.635697
Свети манастир
Манастирът "Свети манастир" (на гръцки: Αγίας Μονής, транслитерирано Agias Monis) е споменат в исторически източници от 1614 г. По това време в него живеели повече от 20 монаси. Днес са останали руини в района Стерна, близо до манастира "Ипсилотера". Манастирът се стремял да получи признание и като ставропигиален манастир — обител, подчинена пряко на патриарха, а не на местния епископ.
Координати: 39.723969 и 21.627943
Свети Йоан от Бунила
Останки от манастирски стени в местност, наречена Бунила, известна като Палеомонастиро (Старият манастир).
Свети Йоан Кръстител Продромос
Основан в средата на XVII век. Руините се намират върху скала, непосредствено до манастира "Свети Николай Анапавсас". Скалата, върху която е построен манастирът, е била обитавана от свети Атанасий Метеорски. Теофан и Нектарий Апсарадес, основатели на манастира "Варлаам", също живели на тази скала в продължение на седем години, преди да построят манастира "Варлаам".
Координати: 39.723732 и 21.624006
Калистрату
Точното местоположение не е установено. Намира се в района на манастирите "Свети Николай Анапавсас" и "Русану". Известен е и като манастира на Христос Спасителя — "Мони Сотирос Христу".
Свети Модест
Построен приблизително през XII век. За първи път е споменат в писмо от XII век, а също и през 1614 г. Руините се намират върху скалата Модестос (Моди).
Координати: 39.714796 и 21.629437
Свети Николай и отшелническите пещери на Бадовас
Отшелническите пещери на Бадовас се намират съвсем близо до село Кастраки. Между селото и град Каламбака, заобиколена от огромни скални стълбове, се намира малката долина Панагия (Света Богородица). Тя се простира между две големи скални образувания, наречени Пиксари и Амбария, както и няколко по-малки скали, които почти напълно я ограждат от три страни. Местните жители познават това място като Бадовас или отшелническите пещери на Бадовас. Името Бадовас носи и разположеният наблизо малък манастир, посветен на свети Николай (Агиос Николаос от Бадовас). Той е реставриран, но изоставен. Предполага се, че е построен в средата на XIV век, в голяма естествена ниша отстрани на отвесна скала, която днес носи същото име.
В центъра на долината се намира старата църква Панагия от XIX век. В подножието на високата скала Пиксари е разположен скитът „Свети Антоний“, част от който е изграден във вътрешността на голяма скална ниша. В миналото до скита се стигало през пещера, разположена непосредствено под него. Дървена стълба свързвала долната пещера с тази над нея. В съседство, върху същата отвесна скала, се намират отшелническите пещери на Агиос Григориос (свети Григорий). Отшелническите пещери на Бадовас са мястото, където преди повече от два века живеели последните монаси отшелници на Метеора. Днес останки от дървени стълби и други скелета все още се виждат високо по отвесната скала Пиксари. Те са впечатляващо напомняне за физическите усилия и духовната отдаденост, с които монасите обитавали това място в продължение на векове.
Отшелническите пещери на Бадовас и малкият манастир са сред малкото места в света, където човек може да види съжителството на трите основни форми на монашески живот в Гръцката православна църква — и трите съществуващи и до днес една до друга.
Координати: 39.710731 и 21.622125
Богородица от Микани (Палеопанагия)
Основан през 1358 г. в скална пещера на координати 39°48′8″ и 21°40′42″. Намира се на 7 km северно от село Влахова, близо до река Йон (или Микани), приток на река Пиньос. До него се стига по черен път, който започва от североизточната част на селото. До скалната пещера води изсечено в скалата стълбище. Надморската височина е около 600 m. Непосредствено зад нея се намира скалата Калистра, където са руините на манастира "Свети Калистос" (манастир "Светите апостоли Калистос"), известен също като манастира на Светите апостоли.
Пантократор
Споменат в документи от 1650 г. Руините се намират на координати 39.722293 и 21.621406, в района на Дупиани. Разположен е на около 30 m над земята.
Апостоловите вериги на Свети Петър
Вероятно построен около 1400 г. Руините се намират върху скалата Алѝсос на координати 39.712752 и 21.629524.
Свети Теодор
Руините се намират близо до пещерата Теопетра, югоизточно от град Каламбака.
Координати: 39.663677 и 21.694746
Ипсипанди
Снимка: https://visitmeteora.travel
Скритият манастир „Ипсипанди“ (Ypapanti) е истинско скрито съкровище на Метеора. Старата изоставена обител се намира в северната част на Метеора и до нея се стига предимно пеша. Манастирът „Ипсипанди“ е построен през XIV век, а днес е напълно възстановен и реставриран. През XIV век Византия, след векове на упадък, била останала само бледа сянка на някогашната могъща Източна Римска империя. Последните християнски императори на Изтока контролирали едва шепа територии от някогашната обширна империя и отчаяно се опитвали да спрат настъплението на османските турци от изток. За много християни от тази епоха краят на хилядолетната империя изглеждал неизбежно близък. Последната им надежда била да намерят убежище във вярата си, обръщайки се към най-мистичните ѝ проявления — монашеството. Именно в този мрачен период, през 1367 г., бил основан манастирът „Ипсипанди“. Манастирът е изграден изцяло във вътрешността на голяма скална ниша, което го отличава от обичайните манастири, разположени върху върховете на скалните масиви. През 1367 г. монах на име Нилос, заедно с друг монах — Киприанос, поставили началото на обителта и станали нейни основатели. Манастирът бил разрушен през 1809 г., когато местният бунтовник и герой Папатимиос Влахавас бил заловен там от войската на Али паша.
Координати: 39.733470 и 21.630868
Ипсилотера (Калиграфон)
Манастирът е бил известен със своите ръкописи и калиграфи. Основан е през 1347 г. от Пасхалис от Каламбака. Руините се намират върху скалата Ипсилотера, на височина 586 м, до "Дяволската кула" — геоложка формация между манастирите "Свети Николай Анапавсас" и "Варлаам".
Координати: 39.725090 и 21.627798
ДРУГИ ОБЕКТИ
(църкви, скитове, отшелнически убежища, скални образувания и др.)
Старата църква „Дупиани“ – духовното начало на монашеството в Метеора
Снимка: https://visitmeteora.travel
Преди да бъдат построени величествените манастири върху отвесните скали на Метеора, всичко започнало тук — в Дупиани, свещената скала, около която през XI век се събрала първата монашеска общност в района. Скромният параклис „Света Богородица от Дупиани“ е не просто руина, а крайъгълен камък в духовното наследство на Метеора. Първите скитове и отшелнически убежища в района на Метеора се появили върху ниската скала Дупиани около IX век сл. Хр. По-късно съображенията за безопасност накарали първите монаси да ги напуснат и да се заселят върху по-високи скали. В края на XII век, в подножието на ниската скала, била построена малка църква, наречена Панагия Дупиани (Света Богородица от Дупиани). Тя се превърнала в средище, където всички отшелници се събирали за неделната литургия — около два века преди да възникне идеята за изграждането на първия манастир в Метеора. Точната дата на пристигането на монасите отшелници в района не е известна. Като възможни периоди се посочват IX или X век. Към края на XI и началото на XII век около Метеора вече съществувала малка аскетична монашеска общност.
Координати: 39.722322 и 21.621405
Агиу Пневма (Свети Дух)
Скалист манастир с руини, свързан с тясна пътека, изсечена в скалата. Запазени са саркофаг, монашески килии, две цистерни и изсечени в скалата олтар и светилище.
Координати: 39.718285 и 21.625010
Затворът на монасите (Филакес Монакон)
"Затворът на монасите" се намира върху скален отвес на скалата Агиу Пневма. Възможно е да е същият като пещерата на Неофит — основателя на манастирите "Свети Димитрий" и "Пантократор" върху скалата Дупиани. Известен е още като Оглас или "Затворът на монахините".
Отшелническото жилище на Свети Атанасий Метеорски
Руини на отшелническо жилище върху скалата "Свети Дух", за което се смята, че е било обитавано от Свети Атанасий Метеорски. Координати: 39.717172 и 21.622431. Пещерата на Свети Атанасий Метеорски се намира наблизо. Координати: 39.724027 и 21.627965.
Манастирът "Свети Евстратий" (Мони Агиос Евстратиос)
Малко известен манастир върху скалата Сурлоти.
Стълбата на Свети Евстратий
Стълбата на Свети Евстратий се намира от източната страна на скалата "Свети Евстратий". Координати: 39.717349°N, 21.634427°E. В скалата са изсечени няколко различни стълбища.
Манастирът Теостириктос
Точното местоположение е неизвестно. Намира се в общия район на скалата Стилос Стагиос и скалата Агиу Пневма.
Килията на Констанций
Намира се североизточно от скалата Пиксари, в гориста долина. Координати: 39.7142225 и 21.6249977. Известна е също като отшелническото жилище на Панагия, параклиса Панагия или църквата Трани.
Манастирът "Свети Николай от Петра"
Руините се намират върху скалата Бадовас / Бантова, западно от манастира "Свети Николай от Бадова". Координати: 39.710824 и 21.621164. Известен е и като манастира "Свети Николай от Скалата".
Келаракия
Руините се намират върху скала непосредствено източно от манастира "Варлаам". Килията на Свети Павел Апостола вероятно може да бъде идентифицирана с Келаракия. Районът Плакес — долина с множество скали — се намира непосредствено южно от Келаракия.
Координати: 39.72514 и 21.63241
ТУРИЗЪМ И АКТИВЕН ОТДИХ
Метеора е популярна дестинация за туристи, любители на бягането по планински пътеки, планински колоездачи и скални катерачи от цял свят, особено през лятото. В Метеора ежегодно се провежда състезанието по планинско колоездене Meteora MTB Race, известно още като състезанието в памет на Василис Ефстатиу.
ADVENTURE WORLD предлага възможност да разгледате Метеора по един нестандартен начин - ще направим изкачвания по кулите Малка и Голяма Агия (най-високите кули на Метеора) по една стара и труднодостъпна монашеска пътека, ще се качим и до един малък параклис на кулата Светия дух и ще разгледаме някои от по-малките, скрити, но много по-интересни манастири по време на двудневното ни приключение сред огромните скални кули. Подробна информация и дати на провеждане ще откриете в програмата Метеора - Изкачване по кулите Малка и Голяма Агия, параклиса на кулата Светия дух, манастири и таверни
ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ предлага 3 програми за любителите на скалното катерене:
- Спортно катерене в района на Метеора
- Катерене на дълги алпийски маршрути на Метеора
- Курс по алпийско скално катерене на Метеора